ИПИ: Бюджет 2019 струва 6306 лв. на човек
Общо 6306 лв. на човек струва бюджет 2019 според обичайна „разходна бележка“ на експертите от Института за пазарна стопанска система. Според различния бюджет на ИПИ, най-вече плащаме за пенсии – 1423 лева на човек, а след тях за опазване на здравето – 746 лв.. За администрация отделяме по 334 лв., а за обществени помощи, подкрепяне и грижи – 555 лева За защита, вътрешен ред и сигурност, обучение и просвета плащаме надлежно по 242 лева, 460 лева, 671 лева
За 16-та поредна година Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) изготвя своя Алтернативен бюджет с ниски налози. Представянето на тазгодишното издание на Алтернативния бюджет е в условия на три следващи години с висок стопански напредък и намаляващи бюджетни остатъци. Въпреки това ръководещите не престават да възнамеряват бюджетни дефицити, което опонира както на логиката за водене на устойчива фискална политика, по този начин и на рекомендациите на Европейска комисия – остатъци при напредък на стопанската система и дефицити при спад, показват от ИПИ.
Макроикономическите допускания в бюджет 2019 се отличават с несъразмерен оптимизъм на фона на преобладаващите прогнози за закъснение на европейската и в частност българската стопански системи идната година. Докато и МВФ, и Европейската комисия чакат закъснение на растежа и усмиряване на инфлацията в България идната година, държавното управление планува ускорение на икономическия растеж и по-висока инфлация. Така прогнозата за номиналния БВП се явява много по-висока от предстоящото от други анализатори, което пък значи и „ надуване ” на приходната част за застраховане на по-високи разноски. Последното не е изненада, поради ясния курс към фискална агресия – т.е. увеличение на разноските и утежняване на бюджетния баланс през последните няколко години.
Дори и оптимизмът на МФ за стопанската система да се оправдае, залагането на недостиг при упования за близо 4% действителен напредък на стопанската система е меко казано безразсъдно и показва ясно предпочитание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата разновидността – риск от закъснение на растежа или пък висок растеж на стопанската система – положителната политика би следвало да бъде залагането на остатък в бюджета. При неподходящ поврат остатъкът работи като буфер против несъразмерен недостиг, а при удобен сюжет остатъкът е фискално виновната цел.
Консолидираните разноски през 2019 година са заложени в размер на 44,5 милиарда лева, което е с 5,9 милиарда лева повече от предстоящото осъществяване през настоящата 2018 година В това отношение проектобюджетът е самобитно продължение на предходния – предстоящото осъществяване през тази година е с 4,1 милиарда лева повече от осъществяването на бюджета през 2017 година Напомпването на обществените разноски с близо 10 милиарда лева единствено за две години е рисково и се разминава с действителностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на настоящите разноски в привидно положителната година (официалните упования за 2019 г.) може да изиграе доста неприятна смешка при утежняване на икономическите процеси.
Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ:
Обръщане на отрицателните трендове в данъчната политика посредством ограничение на дискреционните приходни ограничения на държавното управление и действителни стъпки за понижението на данъчно-осигурителното задължение, в това число посредством унищожаване на някои налози – да вземем за пример облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;
Запазване на покачването на заплатите в обществения бранш, в това число заплатите на педагогическия личен състав, само че и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е ограничения за стесняване на обществения сектор;
Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно обезпечаване посредством прекачване на вноски към частните пенсионни фондове и разтрошаване на монопола на НЗОК;
Свиване на преразпределението през бюджета, ограничения за финансова децентрализация и обмисляне на остатък, който да направи бюджета антицикличен.
Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски ограничения в разходната част – действително плануваните разноски в различния бюджет за 2019 година не са по-ниски по отношение на тези на държавното управление за 2018 година Не е пипнато нито едно обществено заплащане, в това число пенсии, помощи и така нататък Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и прехрана, дотациите към избрани браншове и дискреционните финансови разноски в края на годината.
Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в границите на 35% от Брутният вътрешен продукт, като се възнамерява и остатък в размер на 923 млн. лева Наред с понижението на данъчно-осигурителното задължение и множеството избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ планува и действителни стъпки за финансова децентрализация посредством пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз напредък и биха отключили капацитета на локално равнище.
Фокус: Здравеопазване
Здравната система е във фокусa на публичните диспути през последните години, само че държавното управление към момента не е показало ясна визия за бъдещето на бранша. Правят се само козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би главната причина за това е, че политиките в бранша не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на напън от една или друга социална група.
Един от най-ярките образци e мантрата, че разноските за опазване на здравето в България са прекомерно ниски и би трябвало да се усилят. Представени в стандарт на покупателна дарба (purchasing power standard) приходът на човек от популацията е 47% от междинния за Европейски Съюз, до момента в който разноските за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт са близо 93% от междинните за Европейски Съюз. С други думи при половината от междинния приход за Европейски Съюз България има покрай междинния за Европейски Съюз разход за опазване на здравето, т.е. няма по какъв начин системата да е недофинансирана, най-малко по отношение на общата картина в Европейски Съюз.
Предложенията на ИПИ за реформиране на опазването на здравето се основават на положителните практики по света и включват:
Поставяне на пациента в центъра на системата посредством обезпечаване на опция за избор, досегаемост до навременни и качествени услуги и бистрота както при здравното обезпечаване, по този начин и при доставянето на здравни артикули и услуги.
За да може пациентът да има избор, е належащо да се сътвори пазар (какъвто сега липсва) както при здравното обезпечаване, по този начин и при доставянето на здравни артикули и услуги.
За да се обезпечи безпроблемната работа на такава система е нужна работеща осведомителна система, която да обслужва основания пазар в бранша, а не държавната администрация.
Ролята на страната да се ограничи само до основаване на рамка за конкуренцията в бранша и спазване на спазването ѝ.
Може би едно от най-важните неща, които се следят в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс сред успеваемостта и ефикасността на системата.
Прибързаните дейности в бранша постоянно се оправдават с положителни планове, само че резултатите от тях са или опазване на статуквото, или утежняване на работата в бранша заради спомагателното напрежение и неустановеност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре премислени и да получат необятна поддръжка, защото изискват години наред поредни старания.
За 16-та поредна година Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) изготвя своя Алтернативен бюджет с ниски налози. Представянето на тазгодишното издание на Алтернативния бюджет е в условия на три следващи години с висок стопански напредък и намаляващи бюджетни остатъци. Въпреки това ръководещите не престават да възнамеряват бюджетни дефицити, което опонира както на логиката за водене на устойчива фискална политика, по този начин и на рекомендациите на Европейска комисия – остатъци при напредък на стопанската система и дефицити при спад, показват от ИПИ.
Макроикономическите допускания в бюджет 2019 се отличават с несъразмерен оптимизъм на фона на преобладаващите прогнози за закъснение на европейската и в частност българската стопански системи идната година. Докато и МВФ, и Европейската комисия чакат закъснение на растежа и усмиряване на инфлацията в България идната година, държавното управление планува ускорение на икономическия растеж и по-висока инфлация. Така прогнозата за номиналния БВП се явява много по-висока от предстоящото от други анализатори, което пък значи и „ надуване ” на приходната част за застраховане на по-високи разноски. Последното не е изненада, поради ясния курс към фискална агресия – т.е. увеличение на разноските и утежняване на бюджетния баланс през последните няколко години.
Дори и оптимизмът на МФ за стопанската система да се оправдае, залагането на недостиг при упования за близо 4% действителен напредък на стопанската система е меко казано безразсъдно и показва ясно предпочитание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата разновидността – риск от закъснение на растежа или пък висок растеж на стопанската система – положителната политика би следвало да бъде залагането на остатък в бюджета. При неподходящ поврат остатъкът работи като буфер против несъразмерен недостиг, а при удобен сюжет остатъкът е фискално виновната цел.
Консолидираните разноски през 2019 година са заложени в размер на 44,5 милиарда лева, което е с 5,9 милиарда лева повече от предстоящото осъществяване през настоящата 2018 година В това отношение проектобюджетът е самобитно продължение на предходния – предстоящото осъществяване през тази година е с 4,1 милиарда лева повече от осъществяването на бюджета през 2017 година Напомпването на обществените разноски с близо 10 милиарда лева единствено за две години е рисково и се разминава с действителностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на настоящите разноски в привидно положителната година (официалните упования за 2019 г.) може да изиграе доста неприятна смешка при утежняване на икономическите процеси.
Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ:
Обръщане на отрицателните трендове в данъчната политика посредством ограничение на дискреционните приходни ограничения на държавното управление и действителни стъпки за понижението на данъчно-осигурителното задължение, в това число посредством унищожаване на някои налози – да вземем за пример облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;
Запазване на покачването на заплатите в обществения бранш, в това число заплатите на педагогическия личен състав, само че и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е ограничения за стесняване на обществения сектор;
Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно обезпечаване посредством прекачване на вноски към частните пенсионни фондове и разтрошаване на монопола на НЗОК;
Свиване на преразпределението през бюджета, ограничения за финансова децентрализация и обмисляне на остатък, който да направи бюджета антицикличен.
Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски ограничения в разходната част – действително плануваните разноски в различния бюджет за 2019 година не са по-ниски по отношение на тези на държавното управление за 2018 година Не е пипнато нито едно обществено заплащане, в това число пенсии, помощи и така нататък Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и прехрана, дотациите към избрани браншове и дискреционните финансови разноски в края на годината.
Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в границите на 35% от Брутният вътрешен продукт, като се възнамерява и остатък в размер на 923 млн. лева Наред с понижението на данъчно-осигурителното задължение и множеството избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ планува и действителни стъпки за финансова децентрализация посредством пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз напредък и биха отключили капацитета на локално равнище.
Фокус: Здравеопазване
Здравната система е във фокусa на публичните диспути през последните години, само че държавното управление към момента не е показало ясна визия за бъдещето на бранша. Правят се само козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би главната причина за това е, че политиките в бранша не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на напън от една или друга социална група.
Един от най-ярките образци e мантрата, че разноските за опазване на здравето в България са прекомерно ниски и би трябвало да се усилят. Представени в стандарт на покупателна дарба (purchasing power standard) приходът на човек от популацията е 47% от междинния за Европейски Съюз, до момента в който разноските за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт са близо 93% от междинните за Европейски Съюз. С други думи при половината от междинния приход за Европейски Съюз България има покрай междинния за Европейски Съюз разход за опазване на здравето, т.е. няма по какъв начин системата да е недофинансирана, най-малко по отношение на общата картина в Европейски Съюз.
Предложенията на ИПИ за реформиране на опазването на здравето се основават на положителните практики по света и включват:
Поставяне на пациента в центъра на системата посредством обезпечаване на опция за избор, досегаемост до навременни и качествени услуги и бистрота както при здравното обезпечаване, по този начин и при доставянето на здравни артикули и услуги.
За да може пациентът да има избор, е належащо да се сътвори пазар (какъвто сега липсва) както при здравното обезпечаване, по този начин и при доставянето на здравни артикули и услуги.
За да се обезпечи безпроблемната работа на такава система е нужна работеща осведомителна система, която да обслужва основания пазар в бранша, а не държавната администрация.
Ролята на страната да се ограничи само до основаване на рамка за конкуренцията в бранша и спазване на спазването ѝ.
Може би едно от най-важните неща, които се следят в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс сред успеваемостта и ефикасността на системата.
Прибързаните дейности в бранша постоянно се оправдават с положителни планове, само че резултатите от тях са или опазване на статуквото, или утежняване на работата в бранша заради спомагателното напрежение и неустановеност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре премислени и да получат необятна поддръжка, защото изискват години наред поредни старания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ